Яж, моли се и обичай

Image by Calum Lewis

Attraversiamo ...

Първоначалната идея за името на тази секция от блога беше "Готви, моли се и обичай". В последствие обаче реших да запазя оригиналното име "Яж, моли се и обичай" на едноименния филм с Джулия Робъртс. Защото искам да ти говоря не само за готвене, а за храната въобще и за начина, по който я преживяват хората в различните кътчета по света.  И ще си позволя да отида още по далеч... Храната не само ни зарежда с енергия и ни носи наслаждение, тя може да бъде много точен генератор на спомени. Емоцията може да се отнася до храната, но и до хората, и до обстановката от даден минал момент. Това е така, защото в създаването на спомените, които конкретна храна предизвиква у нас, се ангажират петте сетива. Именно по тази причина храната успяват да пресъздаде възможно най-пълно и точно картината на миналото преживяване. Благодарение на храната си припомняме кои сме били, с кого сме били, как сме се чувствали и цялата тази информация се връща обратно в съзнанието ни, когато вкусим отново дадена храна.  
Освен че е генератор на спомени, храната също така отразява състоянието ни "тук и сега". Начинът, по който се свързваме с храната, начинът по който е приготвяме, приемаме и смиламе са огледало на нашите страхове, липси, тревоги, амбиции и същност. Има хора, които твърдят, че за тях храненето не е важно и че ядат, колкото да оцелеят. Други пък я поглъщат лакомо, за да се усетят тежестта на земното притегляне, един вид да се заземят. За трети пък храната е въпрос на творческа потребност - не случайно казват, че човек се храни първо с очите си. За четвърти храната е начин за свързване с другите хора, а за пети храната е начин да изразят своята почит към божественото. 

 

В обобщение, тук ще ти говоря за това как през готвенето и храненето преживяваме себе си и света около нас. И докато улавям фините детайли от изпълващите сетивата усещания от храната, спомените от местата и хората, както и чувстватата свързани с тях, ще се опитам да покажа как дори най-обикновената храна може да се превърне в душевен шедьовър, носещ транформация.