Остават само четири дни до края на октомври и в главата ми са само рецепти на сладкиши с тиква. Знам, че просто трябва да се хвана и да направя една от тях. И въпреки, че съм на мнение, че всеки избран сладкиш ще е правилния сладкиш (все пак аз съм ги харесала), имам нужда от малко време за да усети душата ми коя е "моята рецепта". А и честно казано трудно ми се получава да отделя такова време през забързаните делнични дни, затова по-засуканите неща ги оставям за уикенда. Надявам се да се получи нещо хубаво... Дотогава ти предлагам една напълно импровизирана петъчна рецепта, която идея нямам от къде ми хрумнат но стана доста сполучлива: "Лодки от патладжан с плънка от зеленчуци и кашкавал върху канапе от картофен чипс." Реших да причисля тази импро-рецепта към ориенталската кухня заради традиционния за нея патладжан.
Не мога да не вкарам и малко психологична символика в този обединяващ противоположностите зеленчук. Патладжанът, както и всеки друг зеленчук, плод или цвете може да бъде символ на цялост, заради това, че обединява в себе си чертите на противоположностите. Повече по темата може да прочетеш в "Зеленчуците като символ на целостта"
Патладжанът има специално място и в моята кухня, не само защото може да издържи дълго време в хладилника, в случай че не успея да го сготвя когато съм си наумила. Той е уникално вкусен във всякакви агрегатни състояния и форми. Едни от любимите ми ориенталски ястия с патладжан са баба гануш, муталаб, рататуй, имамбаялдъ, хумус, мусака, патладжан-бюрек със сирене и др. Така като се замисля, по присъствието всички тези манджи в менюто ми, и не само моето, а и на много други български семейства, човек може да си даде сметка доколко нашата култура на хранене е свързана с ориенталската.
Но да се върна на темата за хранителните свойства на този зеленчук. Патладжанът има редица ползи за здравето, и като в Индия, така и по цял свят съвсем заслужено е наричан „Кралят на зеленчуците“. Той е с високо съдържание на диетични фибри, антиоксиданти, витамини и минерали, от които тялото се нуждае за здраве и правилно функциониране. Може би някои от вас ще се изненадат, но патладжанът е от семейство картофови, което го прави близък роднина освен на домата, и на картофите. Именно заради това навремето погрешно е бил считан за отровен. Неговият произход е от Индия, но днес се среща навсякъде по света. Основно можем да го срещнем в пурпурно или по-свенло лилави краски, но през последните години на женския пазар го срещам и в абсолютно бяла форма. Патладжанът "албинос" :), както ме увещаваха търговците на пазара, се оказа че няма горчива жилка и не е нужно да бъде изкисван предварителна за целта.
В случая на тази рецепта, която е напълно импровизирана използвах традиционен лилав патладжан, какъвто беше наличен в местния супермаркет.
Ето и продуктите за 4 порции (или 2 за по-гладни хора):
2 средно големи издължени патладжана
4 домата "рома" или други месести и неводнисти
1 глава чесън
4-5 стръка зелен лук
4-5 средно големи картофа
300 гр. кашкавал, рендосан
40 мл. зехтин
1 връзка пресен копър и/или магданоз
1/2 ч.л. червен пипер
1/3 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. чубрица
сол на вкус
Начин на приготвяне:
Измиваме и подсушаваме патладжана. Нарязваме го на каре, както е на снимката № 1 по-горе и го посоляваме добре със сол. Оставаме под наклон за около 30 мин. за да се отцеди горчивия сок. След това, с помощта на лъжица или нож издълбаваме внимателно пулпата. Така ще остане само кората с малко месо върху тях под формата на "лодки", които по-късно ще напълним с плънка. А пулпата на патладжана, заедно със зеления лук нарязваме на ситно за плънката.
В предварително загрята фурна на 180С за 15-20 мин. изпичаме патладжана, цялата глава чесън и нарязаните на половинки домати. Когато е готов, вадим от фурната и оставяме на страни. Когато се поохладят, махаме люспите на доматите и чесъна и ги нарязваме на ситно
В тиган с малко зехтин на силен огън запържваме за 4-5 мин. нярязаната на ситно пулпа от патладжана, зеления лук. Добавяме солта, черения пипер, чубрицата и ситно нарязаните домати и чесъна, намаляваме котлона на слаб и продължаваме да готвим още 15 мин, за да могат зеленчуците да се карамелизират и да получат леко сладникав вкус. Накрая добавяме нарязаните на ситно зелени подправки - магданоз и копър. Разбъркваме и отстраняваме от котлона.
Обелваме картофите и ги нарязваме на много фини шайби (като за чипс) с нож или с помощта уред от рода на Вьорнер ренде. Аз ги нарязах с обикновен нож. Не е трудно когато имаш време. Но когато човек бърза, уредът определено би бил от помощ. Нареждаме на "ветрило" картофените шайби в съда, в който ще печем патладжанените лодки. Използвах формата си за пай, защото нямах друг подходящ съд под ръка.
Подреждаме патладжанените лодки и разпределяме плънката от зеленчуците. Поръсваме д 1/3 от кашкавала, малко зехтин, и при нужда - малко топла вода, колкото да не са сухи зеленчуците.
Запичаме в предварително загрята фурна на 180С на средно ниво за около 60 мин. Използвах алуминиево фолио, за да не загорят зеленчуците. Ако имаш съд с капак, би било по-добра опция, за да се задушат и омекнат по-добре зеленчуците. Накрая отваряме фолиото или капака на съда, разпределяме остатъка от кашкавал и печем още за 10 мин. или до получаване на златиста коричка на кашкавала. Внимаваме да не загори.
Поднасяме с домашно приготвен млечно-горчичен или доматен сос.
8. Музикален фон: Wave, Vanessa da Mata
https://youtu.be/vwoVQh4bLF4?si=LjjCtDvFSn0e8r6j
Приятен апетит! 🧑🍳