Започвам с това, че се радвам, че е петък! Най-любимият ми ден, защото след него идват събота и неделя и е време за себе си, време за почивка и среща с близките и приятелите. И тук не мога да не спомена за връзката между Слава Богу, Петък е! и едноименната американска верига от ресторанти TGI Friday's, която преди повече от 20 години се превръща в еталон и вдъхновение на българското любимо Happy Bar & Grill. Но не това е темата тук.
Тук искам да ти споделя няколко думи за нуждата от баланс между активност и почивка, за способноста ни да отлагаме удоволствието в името на набелязаните цели, за разпределянето на задачите през седмицата, както и за начина по който се награждаваме за добре свършената работа.
Ако тази част не ти е интересна, можеш спокойно да я прескочиш и да отидеш на рецептата за Карамелизираните крилца на тиган с билки и портогалово-меден дресинг.
Та да се върна на баланса между почивка и работа. Има хора, които успяват да отложат удоволствието и да си наложат самоконтрол, в името на по-доброто постигане на целите си. Това са онези хора, за които ни говори прословутия тестът „Маршмелоу" и множеството последвали го експерименти след това. В своята книга „Тестът „Маршмелоу. Развитие на самоконтрола" авторът Уолтър Мишел доказва, че умението да отлагаш удоволствието е от решаващо значение за успешен живот, по-добро социално и когнитивно функциониране, по-здравословен начин на живот и по-добро чувство за собствена стойност. Авторът разсъждава и над въпросите дали силата на волята е вродена черта и дали умението за самоконтрол е нещо, на което можем да се научим?
Но, внимание, налагането на самоконтрол си има и тъмна страна. Прекаленото отлагане на удоволствието и невъзможността да се отпускаме ни кара да потискаме инстинктивната си природа, да се откъсваме от чувствата си, следователно от целостта си. Затова е много важно да слушаме телата си, а не само его съзнанието, което винаги има някакви задачи и цели. Неспособността за изпитване на удоволствие и отпускане води до редица психични и психосоматични заболявания, затова е добре да бъдем бдителни за баланса си между активност и пасивност, между работа и забавление. Целта ми тук не е да представям научни факти по темата, тъй като това в крайна сметка е кулинарна рецепта, а по-скоро да хвърля тема за размисъл за рутината на твоето ежедневие. Дали се претоварваш прекалено много? Или пък имаш склонност да се отпускаш повечко? Как е възможно да създадем добър баланс, който да не ни води от едната крайност в другата, наречена от К.Г.Юнг "енантиодромия". Енантиодромията е физичен закон, според който всяко нещо рано или късно се превръща в своята противоположност. Или приложено към законите на психиката,
Всеки психичен процес, който се развива едностранчиво или е проявен в прекалена степен, предизвиква неизбежно проява на друг процес, който да го компенсира. Ако си представим, че това е змия която върви по зигзаг линия, нашата задача е да накараме тази змия да започне да намалява амплитудата и да започне да върви в права линия, доколкото това е възможно.
Ще ме попиташ "Как може да стане това?" С добри навици, в които човек се учи да казва НЕ на крайностите. А как да разбере кое за него е крайност - да слуша тялото си. А това хич не е лесна работа. Да се запиташ защо те натискат гърдите - това гняв ли е и от какво идва; да усетиш че са ти много стегнати раменете и да си дадеш сметка, че контролираш прекалено желанието си за почивка; да усетиш, че те боли главата и това е знак, че се нуждаеш от почивка, разходка или хубав чай, а не още един час прекаран пред компютъра. И най-вече за да се внесе така нужния баланс, е нужно да имаш добра хигиена на управлението на времето. Един от любимите ми и многоуважавани преподаватели по мениджмънт и управление на човешките ресурси д.н. проф. Сава Джонев ми остави много ценен завет за управление на времето с следния пример. Той сложи на масата една голяма халба и до нея купчина големи и малки камъни, пясък и една бутилка бира. И каза следното:
"Когато управляваш времето си, сложи за деня една голяма задача (добавяйки един голям камък в халбата), сложи и няколко по-малки задачи (добавяйки 3-4 дребни камък), сложи и няколко незначителни , които можеш да свършиш между другото (добави малко пясък), и в края на деня остави място поне за една бира (допълвайки останалата част от съдържанието на халбата с бира.)"
Мисля, че този пример е много вдъхновяващ и мотивираш и ще се радвам да ти е от полза. Разбира се, добре е всички да сме наясно че не винаги ще се получава и че понякога излизането от баланса е неизбежно, важното е да не се превръща в навик. Защото здравата психика се поддържа с добри навици!
И така, след като си казах каквото имах да кажа във връзка с управлението на времето, и което мисля е полезно за всички нас, мисля да продължа с рецептата за тези вкусни пилешки крилца, които видях от един руски готвач, когото следвам в Инстаграм. В този линк ще откриеш оригиналното видео на рецептата на руски език.
А ето моето представяне на рецептата на български :)
Продуктите
Пилешки крила - 1 кг
Сол и черен пипер на вкус
Джинджифил - 1 ч.л
Чесън - 4 скилидки
Люта чушка - 1/2 бр
Мед - 1 с.л
Сок от портокал - 2 бр
Подправка за пиле - по избор
Мазнина за пържене - олио или друга
Рецептата
По желание можем да мариноваме с готова подправка за пиле
Според дали и каква подправка за мариноване сме използвали, добавяме повече или по малко сол и черен пипер и запържваме в малко мазнина крилцата на тиган на силен огън по 1-2 мин. на страна до получаване на лека златиста коричка.
Нарязваме чесъна, джинджифила и лютото чушле на ситно.
Запържваме ги за 1 мин. в същия тиган.
Връщаме обратно крилцата, добавяме меда и сока на 2 портокала. Пържим по 7-8 мин. на страна под похлупак до карамелизирани на крилцата.
Сервираме със зеленолистна салата или печени/пържени картофи. На мен най-много ми вървят с уеджис картофи като че ли.
Бирата е задължително присъствие към това меню, особено ако е петък вечер!
Музикален фон Chicken Fried
С пожелание да не жертвата всички неща, които обичате, в името на целите си, както се пее в песента по-горе!
Приятен апетит 👩🍳