Погледът ти ще се проясни, само когато погледнеш в собственото си сърце ...
По време на обиколка си във Ват Махатад, будистки храм в Аютая, Централен Тайланд, документалният фотограф Джулиан Баунд, работещ за рубриката Your Shot към Нешънъл Джиографик, забелязал голяма каменна глава на Буда, скрита в корените на вековно дърво Банян. Според местните, споделя Джулиан, храмът бил изоставен и обрасъл с растителност и с течение на времето корените на дървото израснали около скулптурата. Привлечен от нейната уникалност, фотографът коленичил, за да я снима, и точно в този момент чертите на Буда "засияли" под ненадейно попаднал върху нея сноп слънчева светлина. Джулиан държал да улови в кадъра земята пред дървото, за да придаде по-голяма дълбочина и мащаб.
Вероятно се чудите каква ще да е връзката на тази история с блога? И изобщо каква е връзката между психологията, готвенето и творчеството? Простичкият ми отговор е, че всичко е психология. Човек може да се докосне до себе си и да получи възможност да се самоизрази по ведоми и неведоми пътища. Опознаваме себе си, когато се вглеждаме дълбоко в природата на нещата и хората. Когато се зараждаше идеята за блога, дълго време се колебах дали да го кръстя "Просто Фокус" или "Кухня за Душата" и накрая, като привърженик на синтеза и обединяването, избрах и двете. Защо "Просто Фокус"? Казват, че човек успява в онова, върху което се фокусира и че бъдещето му зависи от онова, върху което фокусира енергията си днес. И това неизменно е така, защото фокусът и наблюдението са в основата на осъзнаването. А да бъдем самоосъзнати означава да развиваме способността си да се самонаблюдаваме и да създаваме здрава и достатъчно добра връзка със себе си. Ден след ден, фокусирайки се върху развиване на силните си страни, създаваме добро усещане за себе си. Защото никаква добра и резултатна връзка с Другия не е възможна, ако имаме дълбоко наранена връзка със себе си. Фокусът създава усещането. Променим ли фокуса, променяме и усещането. Негативният фокус създава негативно усещане, хаотичният - усещане за хаос, насоченият - усещане за контрол, спокойният - усещане за хармония. Просто фокус! А защо "Кухня за Душата"? На първо място защото кулинарното творчество е нещо, което ми дава енергия и радост. И на второ място, защото кухнята на символен език е онази част от психиката, в която извършваме личните си вътрешни трансформации, творим себе си и живота си. Не случайно темплейтът, който избрах за този блог беше с кулинарна тематика. "Няма да е дом, ако не го превърнеш в дом, няма да е кухня, ако не ти е приятно в нея" се казва в епилога на една от любимите ми книги "Радостта от пренареждането на кухнята" на Роберта Скира. Тя е майчината утроба, брачното ложе, владение на женствеността, място за изразяване на всички емоции, от най-агресивните до най-фините и нежните. В кухнята има и агресия - рязане, кълцане, мачкане, печене, има и радост - подреждане на детайлите, декориране, поднасяне и хапване на готовия продукт. Впрочем основните елементи - вода, земя, въздух и огън, както казва Роберта Скира, се намират в тази стая. Кухнята е място за споделяне, но и на промяна на състоянието. Ето защо кухнята, в буквален и преносен смисъл, може да се приеме за "стаята за промяна и творчество", алхимичната лаборатория на душата, в която човек развихря въображението си и чрез използването на усвоените до момента знания и умения, превръща обикновения метал в злато. Крайният продукт, нашето вътрешно и външно злато, ще въплащава оригинални идеи, материални и духовни ценности, смисъл, чувства и усещания, и в крайна сметка ще отразят нашата собствена индивидуалност. Творци са не само артистите, скулпторите, актьорите, певците и музикантите. Всеки човек, който използва оригинален подход в работата си, може да бъде наречен творец. Творец е и всяка домакиня, която влага душата си в кухнята и в създаване на домашния уют въобще. Важното е човек да обича това, с което се занимава. Не всички етапи от работата ще донесат удоволствие, но когато човек "гори" в онова, с което се занимава, резултатът рано или късно го изпълват с радост, удовлетворение и облекчение на душевните рани. Завършвам този уводен текст с един любим цитат на големия революционер в разбирането и лекуването на човешката душа, и основател на аналитичната психология Карл Густав Юнг.
"Както всяко растение от семка се превръща в дъб, така и всеки човек се превръща в това, за което е предназначен. Би трябвало да го постигне. Но повечето хора остават заклещени и не могат да продължат напред, ако са нямали подходяща почва и условия или ако не са посветили достатъчно време на себе си. Но това не е популярно днес - да посвещаваш време на вътрешния си свят. Погледът ти ще се проясни само когато погледнеш в собственото си сърце. Който гледа навън сънува, който гледа навътре се пробужда."
Карл Густав Юнг