top of page

Тортия с картофи - кулинарно пътешествие из душата на Андалусия

Актуализирано: 12.06

Лятното кулинарно пътешествие из душата на Андалусия започна днес за мен. Всъщност започна още миналата година, но след броени дни ми предстои ново, още по-автентично и докосващо се до испанската природа и култура изживяване. Всички стереотипни представи за Испания идват от Андалусия. "España a la panderete" - както си спомням, че е термина за погрешната и стереотипна представа за Испания. За Андалусия важат с пълна сила онези неща, с които може би повечето от нас свързват Испания: примамливо вкусната средиземноморска храна, изобилната природа на субтропичния климат, многобройните плажове на Средиземно море и Атлантическия океан, сиестата, фламенкото, религиозните празници, борбите с бикове и спокойният подход към живота. Но там ще усетиш да витае и духа на мавританската култура, замъците, напомнящи за "1001 нощ и Шехерезада", силните и красиви андалуски коне, ориенталската музика и какво ли още не.


Или с две думи: там е Раят на Земята!



И преди да премина към рецептата, точно като една Шехерезада, която води през 1001 нощи, отново ще направя лирично отклонение и ще ти разкажа нещо интересно, за което само ще загатна и ще оставя като тема с продължение.


Снощи, докато се прибирах към вкъщи, си намерих на тротоара едно късметче, което гласеше, че „Когато даряваш другите със светлина, няма как да не бъдеш озарен и ти“. Някой беше изхвърлил късметчето, защото може би не е разбрал посланието.  Ами така е то в живота – това, което не разбираме го отхвърляме. Но в крайна сметка всеки има право на личен опит – да отхвърля, да изоставя, да предава или каквато и да е там нуждата на душата от опитност. Какъв смисъл намерих аз в това късметче? Очевидно, че докато човек осветява пътя на другите осветява и своя собствен житейски път. Както казва .Оскар Уайлд: „Всички ние сме в една и съща канавка, но някои от нас гледат към звездите.“  (We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars.). Дали наистина можем да озаряваме пътя с вътрешната си светлина?


Дали можем да бъдем като Аладин, чиято мисия е да открие скритото съкровище - било то "вълшебна лампа", "диаманти" или "елексир"?

Да кажем, че някои герои успяват. Докато човек прави връзки между нещата, на които се натъква във външния свят и вижда в тях смисъл, свързвайки ги във вътрешния си свят, се натъква на безценното си съкровище. Спечелил е джакпота. Всеки има такова вътрешно съкровище, което Джоузеф Кембъл във книгата си „Героя с хиляди лица“ описва като „вълшебен елексир“. Прероден, Героят се завръща в обикновения свят. Магическият еликсир или познанието, които носи със себе си, ще възцарят мир, ще изцерят болести. Светият Граал ще спаси народа на Крал Артур. Нио ще освободи човешката раса от заробващата симулирана реалност на Матрицата. Люк ще очаква следващата битка с Дарт Вейдър не като фермерско момче, а като джедай. Подчинил Специалния свят и възстановил хармонията у дома, Героят най-после се превръща в господар на двата свята. И с това Пътуването му е завършено. В Юнгианската анализа този процес е наречен извличане/добиване на „алхимично злато“, при който се случва обединяване на противоположностите – между мъжко и женско, съзнавано и несъзнавано, минало и бъдеще и т.н. За да стигне човек да това състояние, в което е открил своя елексир и може да го използва както за себе си, така и за общността, от която е част, се минава през нелек път. Джоузеф Кембъл  описва този път като „Вътрешния път на героя“. Но за него ще стане дума в някоя от следващите ми публикации. Сега просто исках да загатна как човек може да използва връзката си с обкръжаващата среда, за да придобива смисъл за това, което се случва във вътрешния му свят и как може да твори реалността си.

 

И така, след това лирично отклонение за „скритото съкровище”, нека се върна на рецептата. Теорията е една от най-любимите ми прости рецепти, която смело мога да кажа, че е включена във всекидневието на всички испанци.  

 


Време за приготвяне: 20-30 мин.


Продукти за 6-8 порции:

Тиган 20-25 см. (ако е по-малък размер ще стане по-висока, но ще изисква повече време за изпичане)

700 гр. Картофи

7 яйца (голям размер)

1 глава зрял лук или 1 връзка зелен

Сол и черен пипер на вкус

Олио или друга мазнина за пържене

Копър или друга зелена подправка

 


Начин на приготвяне:

1. Картофите се обелват и нарязват на много тънки шайби около 2-3 мм. Изпържват се добре на силен към среден огън и се отстраняват от котлона

2. В същия тиган за 4-5 мин. на среден към слаб огън се изпържва изчистения, измит и нарязан на ситно зрял или зелен лук. Оригиналната рецепта е със зрял лук, но според мен много добре се получава и с пролетен зелен лук. Със сигурност не съм открила топлата вода.

3. Разбиват се яйцата с телена бъркалка или вилица и към тях се добавят изпържените картофи и лука.


4. Получената смес се осолява със сол и черен пипер на вкус. По желание може да добавим и нарязан на ситно копър или друга зелена подправка.


5.  Сместа се изсипва в същия тиган и се оставя да се готви на среден огън за около 10 мин. или докато видим че яйцата не са коагулирали достатъчно и сместа не се е превърнала в твърда питка.


6. Вземаме чиния и поставяме върху тигана като капак след което обръщаме тортийята в нея. След това пържим още 5 мин. от другата страна и пак с помощта на чинията изваждаме и оставяме да се охлади.


7.  Може да се сервира топла или охладена. Издържа до 3-4 дни в хладилника в съд с капак. Поднася се като основно ястие със салата или като разядка преди основното ястие или просто като мезе, особено когато е в студено състояние.  



8.     Музикален фон  Ahí Estás Tú – Chambao



И не забравяй, че скритото съкровище е в теб. Тема с продължение.


Приятен апетит! 👩‍🍳

54 преглеждания0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Yorumlar


bottom of page