"Манга" терапевтично писане
- Вержиния Петкова
- 27.07
- време за четене: 5 мин.
Понякога думите не стигат, за да изразят онова, което носим вътре в себе си. Друг път образите идват първи – един символ, сцена или герой, който се появява сякаш сам от себе си. Човешкият ум обича да създава истории и образи, особено когато преживяваме силни емоции. В тези моменти творчеството се превръща в терапия: писането помага да подредим мислите си, а рисуването – да дадем форма на чувствата.
Манга терапевтичното писане е нов подход, който съчетава две доказано ефективни направления: експресивното писане (James Pennebaker) и визуалните техники на фото арт терапията (Jerry Fryrear), но ги пречупва през естетиката на манга изкуството – бързи, спонтанни, динамични рисунки, които могат да изразят и най-трудните за назоваване чувства.

Малко теория
1. Експресивно писане – James Pennebaker
Десетилетия изследвания на Пенбейкър показват, че хората, които пишат редовно за своите емоции и трудни преживявания, изпитват по-малко стрес, по-добра концентрация и подобрен имунитет. Писането работи като „когнитивен имунитет“ – превръща хаотичните мисли в организиран разказ, а това намалява напрежението и носи усещане за контрол.
В Opening Up by Writing It Down Пенбейкър препоръчва кратки сесии (15–20 минути, 3–4 дни), при които човек пише открито за лични теми – особено за трудни или болезнени моменти. Това не е литературно писане, а честно изследване на вътрешния свят.
2. Фото арт терапия – Jerry Fryrear
Фото арт терапията, описана в Photo Art Therapy: A Jungian Perspective, съчетава фотография и художествени средства, за да се достигне до архетипни и символни пластове на психиката. Снимките и образите се използват като „огледало“ на вътрешния свят. Те отключват дълбоки спомени и емоции, често свързани с идентичността, сянката и архетипите. Работата с образи е форма на активно въображение (по Юнг) – диалог с несъзнаваното чрез символи.
Защо манга?
Манга в превод от японски означава „спонтанни, небрежни рисунки“. За разлика от класическото изкуство, което търси перфектност, манга рисунките често са бързи, експресивни и символични. Те са чудесни за терапия, защото освобождават от страха „да не рисуваме добре“. Фокусът не е върху художественото ниво, а върху изразяването на вътрешното преживяване.
Манга стилистиката има още едно предимство – сцени и персонажи в движение. Чувствата могат да бъдат изобразени като герои (например страхът като тъмно чудовище, гневът като огнена топка, надеждата като птица). Репликите в балончета и преувеличените изражения помагат да се даде глас на несъзнаваното.
Архетипи и символи в манга терапията
Юнгианската психология говори за архетипи – универсални образи и модели, които живеят в колективното несъзнавано. Манга образите лесно се свързват с тези архетипи:
Героят – малка фигура, която се бори с препятствия, символизира личната борба за смисъл.
Сянката – чудовище, враг или мрак, който застрашава героя, отразява неприети аспекти на личността.
Анимата/Анимусът – проектираме образа в срещуположния пол, отразява съответно женския аспект в мъжката психика или мъжкия аспект в женската психика, които са важен елемент от развитието на личноста;
Мъдрият старец / Мъдрата жена – фигура, която дава съвети или посока.
Детето – символ на ново начало и уязвимост.
Когато тези образи се появят в рисунките и се съчетаят с писмено изследване, човек влиза в жив диалог със своето несъзнавано.

Методът стъпка по стъпка
Избор на тема: Въпрос: За какво искам да пиша и рисувам днес? Темата може да е спомен, чувство или сън.
Експресивно писане (10–15 минути): Писане без цензура и страх.
Манга рисунки и визуални добавки: Образите се появяват и се записват като бързи, емоционални рисунки с винетки.
Разговор с образите: Какво искаш да ми кажеш? – форма на активно въображение.
Рефлексия: Какво научих? Какво усещам? Какво искам да направя?
Примери:
Пример 1: „Ключът от дома“
Участничка избира тема „домът от детството“. След писането рисува малко момиче с ключ, стоящо пред затворена врата. В балончето пише: „Никой не ме чака там“. При обсъждането излизат спомени за самота. Завършва с нов образ: ключът се превръща в сърце – символ на намерено вътрешно място за безопасност.
Пример 2: „Сянката на страха“
Мъж, работещ върху тревожността си, рисува малък герой срещу огромна тъмна фигура – чудовище с широко отворена уста. В балонче: „Ще те изям!“ Героят отговаря: „Не днес“. Това отключва разговор за ресурсите и начина, по който страхът може да се приеме и интегрира, а не само да се избягва.
Пример 3: „Птицата и бащата“
Жена работи върху сложни чувства към баща си. Рисува птица, която казва: „Здравей, татко!“, а малко куче отвръща: „Здравей“. Тази игра с образи отваря спомен за неочаквано нежни моменти от детството и помага за преработка на вина и тъга.
Упражнения за самостоятелна практика
Упражнение 1: „Диалог със страха“
Изберете ситуация, в която сте се чувствали уплашени.
Пишете 10 минути за преживяването.
Нарисувайте страха като герой.
Добавете диалог: Какво казва страхът? Какво казвате вие?
Завършете с извод: Какво ново разбрах?
Упражнение 2: „Моят вътрешен помощник“
Пишете за момент, когато сте имали нужда от подкрепа.
Нарисувайте помощник – реален човек, животно или фантазмен образ.
Дайте му реплика: „Аз съм тук за теб“.
Упражнение 3: „Пътуване към бъдещето“
Опишете къде се виждате след 5 години.
Нарисувайте сцена в манга стил – себе си и обстановката.
Напишете: Какво казва бъдещото ми аз?
Групова работа
Манга терапевтичното писане може да се провежда и в групи. Груповият ефект увеличава подкрепата и споделянето, а общите теми често водят до нови прозрения. Всеки участник работи по своя история и образи, след което има възможност да сподели, ако желае. Това често води до усещане за принадлежност и разбиране.
Дългосрочен манга дневник
Един от най-полезните резултати е създаването на собствен манга дневник. Той може да съдържа текст, рисунки, изрезки и диалози, събирани в продължение на седмици или месеци. Този дневник става личен архив на вътрешния свят, свидетелство за промяната и развитието.
Какво постигаме с терапевтично писане?
Осъзнаване: изваждане на неосъзнати мисли и чувства.
Емоционално облекчение: освобождаване на напрежение и вътрешни конфликти.
Креативност и игра: активиране на въображението като ресурс.
Архетипна свързаност: допир до универсални образи и теми.
Смисъл и интеграция: завършване на процеса с личен извод и посока.
Заключение
Манга терапевтичното писане е мост между науката и изкуството. От Пенбейкър взимаме силата на писането, което лекува и структурира. От Фрайреър – работата със символи и образи, които отварят врати към несъзнаваното. А манга стилът внася лекота, игра и динамика, които правят процеса достъпен и вълнуващ.Този подход е подходящ за терапевти, творци и всеки, който иска да опознае себе си, да намери вътрешен баланс и да изгради личен визуално-писмен дневник – своя собствена история, разказана в думи и образи.
Коментари