Коучинг, консултиране или психотерапия?

#разлики #коучинг #консултиране #психотерапия

Днес лесно може да се объркаме кой специалист да изберем, когато искаме промяна или подкрепа. Някой ще ви предложи коучинг за по-добра ефективност, друг – консултация за бързо решение, а трети – психотерапия за дълбока лична промяна. Разликата между тези три подхода е важна, защото те работят по различен начин и с различна цел.

Разликата между коучинга, консултирането и психотерапията все още е неясна за самите практикуващи и за техните клиенти, особено за тези, които тепърва навлизат в областта на коучинга, въпреки че последните изследвания признават, че границите между тези помагащи професии често стават размити или неясни. Например изследователи от Харвард за първи път се опитват да дефинират границите между психотерапията, коучинга и консултирането още през 2009 г., като заключават, че „коучингът взаимства както от консултирането, така и от терапията“. По-скоро, през 2019 г., Бирбек Колидж в Лондон публикува статия относно дефиницията на коучинга, в която се посочва, че връзката между коучинга, консултирането и психотерапията трябва да бъде по-ясно определена, тъй като използването на психологически модели и инструменти в коучинг интервенциите се е увеличило значително от коучове без психологическо образование, което прави важно те да разбират границите на собствената си компетентност и да комуникират това правилно на клиентите си.

Решаваща стъпка в срещата между коучинга и психологията е предприета, когато едно от най-старите психологически дружества в света – Британското психологическо общество – създава специален комитет по коучинг психология през 2002 г., като по този начин признава коучинга за една от научно обоснованите области на приложната психология. В този смисъл коучингът се определя като практика, базирана на доказателства, насочена към подобряване на професионалната ефективност и личното благополучие, която може да бъде приложима за хора, които нямат клинично диагностицирани психологически разстройства или необичайно високи нива на стрес (виж също: статията на Антъни М. Грант за коучинг, основан на доказателства). Според коучинг психолога Джонатан Пасмор, има малка разлика между коучове, които не са психолози, и коучинг психолозите, тъй като много коучове прилагат психологически модели в практиката си, а обучението по коучинг през последните две десетилетия се развива все повече в посока на подходи, основани на доказателства (виж гореспоменатата статия на Бирбек Колидж). С други думи коучингът може да се разглежда като приложна психология, която интегрира разнообразни подходи и методи. Това поражда въпроса: къде е границата между коучинг и психология? Изследване на Бирбек Колидж показва, че уменията на коучове и терапевти се припокриват (активно слушане, задаване на въпроси, изграждане на доверие), но мотивацията на клиента е различна: терапията цели психологическо лечение, а коучингът – постигане на конкретна цел в определен срок. Моделът на английския бизнес коуч Мик Коуп поставя коучинга между терапията и бизнес консултирането. Лично аз съм на мнение, че мястото на консултирането е между психотерапията и коучинга, поради спецификата на работа на психологичните консултанти. Техните умения в голяма степен се припокрива с тези на психотерапевта, съвпада до някъде мотивацията на клиента - търсе се облекчение, решение на конкретен личностен или професионален проблем.

Вероятно трудно може да се направи така лесно сравнение, тъй като навсякъде по света има различни дефиниции и режими на придобиване на правоспособност. И все пак, за целите на тази статия, ще се опитам да направя разграничение между трите професии, действащи на територията на България, за да може човек по-лесно да се ориентира към кого да се обърне.

Коучинг – развитие, действие и ефективност

Коучингът се фокусира върху постигането на конкретни цели и развитието на потенциала. Коучът използва въпроси и структури като моделите РАСТЕЖ или ПРАКТИКА, за да насочи вниманието към план и действие.

1. Фокус: настояще и бъдеще; как да постигнем конкретна цел в определен срок;

2. Подход: партньорство и насърчаване на личните ресурси;

3. Продължителност: краткосрочна, ориентирана към резултати.

Пример: Човек иска да подобри лидерските си умения и управлението на времето си. Коучът го подкрепя със структуриран процес и инструменти.

Консултиране – експертно решение „отвън“

Консултантът е специалист, който анализира ситуацията и дава експертни препоръки, базирани на своите знания и опит.

• Фокус: бързо решение на конкретен проблем;

• Подход: даване на готови решения и стратегии;

• Важна особеност: консултантът не изследва личната история и мотивите на клиента. Това често означава по-повърхностен подход, който може да отклони човека от неговия автентичен път, ако заявката не е осъзната и истински негова.

Пример: Компания наема маркетингов консултант, за да създаде стратегия за продажби.

Пример 2: Брачна двойка се разделя и иска да намери добър подход а комуникиране на ситуацията с детето си.

Психотерапия – дълбочина, скрити мотиви и автентичен Аз

Психотерапията не приема заявката на клиента за даденост, а я изследва:

• Работа с явна и скрита заявка: клиент може да иска да стане по-успешен в работата, но терапията да разкрие нужда от почивка или промяна на смисъла в живота. Работи се с психични травми, преработване на емоции, несъзнавани неработещи модели на поведение, личностови акцентуации, разстройства. Търсят се дълбоки конфликти и противоречия, които не винаги са очевидни.

• Изследване на мотивите и вътрешния свят: психотерапевтът търси не само какво иска човек, а защо го иска, какви преживявания и модели стоят зад това.

• Фокус върху автентичния глас: целта е човек да чуе вътрешния си, понякога заглушен, автентичен Аз и да намери своя път.

  
  

Пример: клиент идва с желание да подобри резултатите си в кариерата, а терапевтичният процес показва нужда от повече свободно време и лична свързаност – истинска негова цел, а не наложена отвън.

Сравнение в кратка таблица

Роля	Фокус на работата	Подход	Изследване на вътрешния свят	Продължителност
Коуч	Цели, ефективност, развитие	Партньорство, въпроси	Не, работи с явната заявка	Краткосрочно
Консултант	Външен проблем, експертна препоръка	Даване на съвети	Не	Проектно
Психотерапевт	Мотиви, потребности, скрити заявки	Аналитичен и изследователски	Да	Средно- до дългосрочно

И макар коучингът и психологичните консултации да изглеждат по-леки и привлекателени от дългите и понякога емоционално натоварващите срещи в кабинета на психотерапевта, човек да си даде сметка че те не са взаимнозаменяеми.

• Ако имаш ясна цел и искаш подкрепа за постигането ѝ, коучът е правилният избор.

• Ако имаш конкретен проблем и търсиш експертно решение, консултантът може да помогне.

• Ако усещаш вътрешен блокаж, несъответствие или търсиш по-дълбок смисъл и автентичност, тогава психотерапевтът е твоят човек.Психотерапията изследва не само какво искаме, а и защо го искаме. Това може да промени посоката на целия живот.

Лицензиране и регулация

И не на последно място трябва да се отчете факта, че трите професии подлежат на различен лицензионен режим и етични норми, което е гаранция и за тяхната отговорност и компетентност по дадени въпроси.

• Коуч - нерегламентирана сфера, няма лицензиране и стандартизирано обучение - всеки може да стане коуч, стига да има харизмата във подкрепата и воденето на хора;

• Консултант - там въпросът е по-деликатен, тъй като дефакто всеки, който завърши магистратура по психология в България може да започне дейност по психологично консултиране; В много други държави като Англия, САЩ и др. съществуват така наречените психологически консултанти (Counsellor). В повечето страни това е нещо като среден слой между консултант и психотерапевт и почти винаги изисква допълнително обучение, но не толкова дълго и задълбочено, колкото психотерапията.

• Психотерапевт - лицензиран професионалист, преминал дълго и интензивно обучение (между 5 и 8 години), лична психотерапия, супервизии и спазва етични стандарти;

  
  

Коучингът, консултирането и психотерапията не са взаимозаменяеми – всяко от тях има различна роля и дълбочина. Коучингът е подходящ, когато човек има ясна цел и търси подкрепа, за да я постигне по-ефективно. Консултирането дава експертно решение за конкретен проблем, докато психотерапията се фокусира върху вътрешните конфликти, скритите мотиви и дълбоката лична трансформация. В крайна сметка въпросът не е кое е по-добро, а кое е правилното за нас в този момент – дали искаме бърз отговор, стратегическа насока или дълбока и голяма промяна, която започва отвътре.

Повече за това какво представлява Юнгианската психотерания и психоанализа можеш да научиш тук.