Веднъж се оплаках на една мъдра жена, че "Съвременната Пепеляшка" е зарината по цял ден в пепелта. Попитах я как да се превърне в Принцеса-Пепеляшка? На този ми въпрос, тя отговори така:
Принцесата-Пепеляшка е еманация на женствеността
А постигането на еманацията на женствеността, както можеш да се досетиш, е дълъг процес. И тъй като подобни качества, като тези на Пепеляшка, трудно биха могли да бъдат въплътени в една и съща реална жена, в рамките на един човешки живот, обикновено мъжете биват разочаровани. Мисълта, която логично дойде в ума ми беше: Каква е задачата на свременната Пепеляшка (почти всяка Жената) ?
Първостепенна задача на съвременната Жена е да се самоутвърди. Да си даде сметка, че "Вярата в доброто!" е нещо относително; че злото се храни с добро и че всяко нещо рано или късно се превръща в своята противоположност. Затова съвременната Пепеляшка трябва намали своята щедрост и добрина, с които дарява другите, в името на това да бъде специална; да си даде сметка, че казвайки само "Да" на другите, тя изоставя себе си; да се научи да казва "Не" и да изгради здрави психични граници; да тръгне в посока любов към себе си и към баланс.
Нужно е жената да обърне фокуса към себе си, да се свърже със здравословния си егоизъм и да излекува душевните си рани, като се подхрани емоционално с нещата, които са й на сърцето. Така ще възкреси отново своята хармонична женственост и ще засияе като диамант изваден от земните недра. Думата "диамант" на гръцки буквално означава вечност, стабилност, несломимост, несъкрушимост, съвършенство, сияйност. Така е наречен заради заради своята природна устойчивост на корозия и високата му твърдост. Приемани за "вечни камъни" поради своите качества, диамантите са най-твърдите естествени природни вещества, познати на планетата Земя.
И за да да активираме процесите на едно по-дълбоко психично ниво, а не само с рационално обяснение и предписание за лечение, ние се нуждаем от силите на несъзнаваното, което да се превъне в наш съюзник по пътя към трансформацията и оцелостяването. Именно в това е силата на вълшебните приказки. Приказките, подобно на митовете и легендите, са пътна карта за разпознаване на архетиповия модел и начин за трансформация на човешката психика, един по-универсален начин за функциониране отколкото при индивидуалната психиката. Според Мари фон Франц, една от най-видните юнгиански психоаналитици от кръга на К.Г.Юнг:
"Днес вълшебните приказки се изучават от много страни: в изследванията на историята на литературата, фолклора, етнологията, от социологита и накрая, но не на последно място, от дълбинната психология"
Дълбинната психология има за цел да обясни как да се разпознава архетиповия материал (моделите на развитие на отделните части в психиката) и как да се анализира той от гледна точна на психологията на Юнг. Целта ми тук не е да те зарина с термини от аналитичната психология, а да представя юнгианския метод на работа с приказки, по един общодостъпен начин, и да покажа, че той би могъл да работи за всеки. Да речем, че се появява в съня ти обувка, която навява асоциации, свързани с приказката за Пепеляшка. Това би било достатъчна причина да си припомниш отново приказката и да помислиш върху образи или сцени, които те докосват. Обикновено, по подобен начин несъзнаваното ни подсказва, че трябва да се фокусираме за разрешаване на трудна житейска ситуация. Можем, разбира се, да тръгнем с анализ на цялата приказка, но в един обикновен терапевтичен процес това далеч не е възможно, а и нужно. Обикновено определен мотив или символ ще ни насочат към материала, с който да се работи. В случая реших аз да се поровя символите от приказката, с идеята да извлека съкровища, които могат да са полезни за мен и за теб, драги ми читателю!
Едва ли има човек, който да не е чел или слушал приказката, затова няма да я преразказвам излишно, но все пак тук ще откриеш линк, в случай че искаш да си я припомниш https://chitanka.info/text/15867-pepeljashka
Много вътрешна работа трябва да извърши една жена, за да успее да възроди еманацията на своята женственост. Приказката, подобно на много други, започва от трудна ситуация, която трябва да бъде разрешена. Имаме нарушена хармония - едно прекрасна, работлива и умееща жена е зарина в работа, без шанс и възможност да се почувства принцеса, красива и ухажвана жена, както са останалите й доведени сестри. Тук не бива да забравяме, че всички герои в приказката са части от психиката на един и същи човек. Разглеждаме ги като част от субективния си интрапсихичен свят, за да можем да поемем отговорност за личата си трансформация, която на свой ред би породила и промяна във външния свят.
"Приказките отразяват различни фази на преживяването на цялостната личност. Много от елементите на тяхната разказвателна струтура съответстват на стадиите и фазите на психичното развитие" - К.Байчинска, "Златното момиче", стр. 44
Какво въплащава героят или героинята в приказките? "Според Мари-Луиз фон Франц - Героят или героинята в приказките е архетипова фигура, която представлява идеалния модел на психично функциониране - функциониране на Аза в съгласие с цялостната личност. Събитията в приказка се разгръщат не от гледна точка на желанията на Аза на героя (в нашия случай Пепеляшка) а от гледна точка на желанията на Цялостната личност, която говори чрез героя. Той става инструмент на Цялостната личност и изразява това, което цялостната личност би искала да се случи." - Красимира Байчинска, "Златното момиче", стр. 45. И тъй като приказките, както митовете и сънищата говорят на свой кодиран символен език, нашата задача е да опознаем посланията на символите и не напоследно място да усетим тяхната енергия. Тъй като символът, освен че обединява противоположностите и носи послание за своя собственик, действа трансформиращо сам по себе си, заради това че носи голям емоционален заряд. При превода, символът губи част от експресивната си сила, затова много пъти не може да бъде схванат с интелекта, а трябва да бъде преживян без думи, чрез изкуството, литературата или религията.
И така, да се върнем на приказката и да разгледаме нейната структура: имаме един добър баща, който се жени повторно за злата мащеха, която не стига че се отнася лошо с нашето добро момиче, но и има две разглезени и мързеливи дъщери, които по цял ден се кипрят и натоварват Пепеляшка с цялата черна работа. От другата страна, в Царството (Цялостната психика) имаме един принц, който ще организира бал, за да си избере най-достойната за него жена. Ако разглеждаме всички участници в сценария като части на една женска психика, имаме един положителен бащин комплекс или една положителна нагласа (Бащата), която е родила нещо така добро, красиво, работливо и смирено - Пепеляшка (Женският Аз), благодарение на съюза си с архетипа на добрата майка (истинската майка на Пепеляшка). Но както във приказките, така и в човешката психика, всяко нещо има две страни. Всеки архетип има положителна и отрицателни аспекти. Тяхното отричане или потискане може да доведе до появата на сенчести и непознати на Аза аспекти, които в приказката приличат на лошата майка и мързеливите разглезени сестри. Въпросът е кога и защо се случва така, че да се проявяват и задълбочат тези сенчестите части (модели на развитие в психиката)? Както твърди Мари-Луиз фон Франц в книгата си "Мотиви за избавлението"", вълшебните приказки са все едно върху човек е хвърлена животинска кожа и на него не му остава друго освен да има животинско или по-примитивно поведение. Проблемът често е от това, че е блокиран някакъв архетипов полюс от някакъв предразсъдък или вярване, от погрешна съзнавана нагласа на личността.
"Когато се оправи съзнаваната нагласа, отклонението може да бъде спряно и общите ценности на индивида да бъдат възстановени." - Мари-Луиз фон Франц, "Мотиви за избавлението", стр. 60
Продължавам с описването на участниците в сценария на приказката. Принцът, от друга страна, е вътрешния мъж, който в юнгианската анализа се нарича "анимус" и то не кой да е, а именно онзи, с когото Пепеляшка би възкресила еманацията на своята женственост. Пепеляшка харесва Принца и би искала да се ожени за него. Ако говорим на езика на анализата, най-добрите и качествени аспекти от женствеността в жената биха желали да се свържат с онази мъжка част от личността, които да я накарят да изрази" еманацията на своята женска природа и да бъде в хармония със себе си и света. Можем дори да твърдим, че това е анимус, който идва от центъра на личността й.
Както в приказките, така и наяве, когато жената покаже, че страда, винаги се появяват помощници. В случая, в приказката се появява добрата Фея, която я трансформира до неузнаваемост, за да може да присъства на бала и евентуално да се хареса на Принца. Условието е, че точно в 00:00ч. в полунощ магията ще се развали и тя отново ще се превърне в обикновено момиче. Вечерта минава прекрасно, принцът наистина е омагьосан от прелестта на Пепеляшка и иска това да продължи вечно. Няколко минути преди 00:00ч. Пепеляшка се сеща, че магията ще бъде развалена и тичешком се изнизва, но една от обувките й остава на стъпалата на двореца, пред дома на Принца.
Символът на обувката може да означава много неща. Ако си позволя да използвам символното мислене, това прилича на идеално пасване на мъжкото към женското, на крака към обувката, като свързване на правилното мисленето с правилните чувства, които биха довели до хармония и радост в Царството. Обувките, които използваме в ежедневието си отразяват начина, по който взимаме решения и начина по който се чувстваме в живота със себе си и връзките си. Обувката отразява нашето усещане във връзка с всичко това. Как се чувстваме - удобно, неудобно, стиска ни, убива ни, нестабилно. Обувките са и израз на нашия характер и ролите с които се представяме пред света - използваме обувки за различните случаи. Понякога, ситуацията изисква да се сме с високи и елегантни обувки, а друг път с туристически обувки, трети път - когато сме в дома си, с домашни чехли. Всичко това преведено на езика на символа означава, че различните ситуации биха налагали различен тип поведение. А в нашия случай, тъй като става дума за сватба между мъжкото и женското в психиката, за обединяването на противоположностите, символът би могъл да бъде далеч по-всеобхватен от гореизброението интерпретации. Понякога в съня, фантазията или друг начин, по който се проявява несъзнаваното, Цялостната личност може да ни изпрати детайли, които да подскажат кои биха били тези качества, умения или поведение, които ще изиграят ключов момент за разрешаване на ситуацията. Както споменах преди това, символът не е задължително да бъде интерпретиран. Самото преживяване на символа, понякога може да доведе до трансформация и промяна на ситуацията, тъй като само по себе си това води до промяна в емоционалното състояние. А промяната на емоцията води до лечение.
Мисля да спра дотук, за да не стане прекалено дълго и да изгубиш интерес. Нека имаш най-удобните и адекватни на всяка ситуация обувки, които да те водят по пътя на истината и любовта!
С пожелание за творческо вдъхновение!