Вече е ноември и замириса на Коледа, макар и все още да е есен и времето да е доста топло за сезона. Точно преди 20 г. по същото време, когато за първи път акостирах в любимата Барселона, си казах, че по-топло зимно време не съм виждала. Двадесет години по-късно изглежда Барселона е дошла в София, тъй като в момента термометъра отчита 19°С и на двете места. Барселона е земя на надежди и мечтите, както я възпява Брус Спрингстийн в песен от едноименното си турне през април, 1999г. Тя е любима не само за мен, а за още много хора по земното кълбо. Но това това е друга тема, която ще дойде и с други рецепти.
Въпреки топлото зимно време, напомнящо ми за средиземноморската перла Барселона, все пак природата започва да се приготвя за зимен сън. Преходът от ведрите цветни нюанси на пролетта и лятото, с присъщата за тях динамика към по-хладните и монотонни тоналности и пасивността на есента и зимата се отразяват на всички нас. Налага ни се да съблечем лятното настроение и да облечем зимното. За всеки човек този преход се случва по различен начин. За някои е по-депресивно, носталгично и тягостно, за други не чак толкова. За мен есента и зимата са символ на пасивност и лека носталгия, примесени с вяра, надежда и любов, топлина и сигурност, скрити прилежно по всички кътчета на домашния уют. Това са моментите, в които из кухнята започват да се разнасят уханни аромати на любимите манджи, домашно приготвен хляб и сладкиши. Това са споделените мигове с близки или приятели. Това са разходките в парка или по централните улици на града, където "дюкяните" примамват погледите с есенно-зимните си декори. Това са още моментите, в които мога да се сгуша по пижама на дивана с любима музика, книга или филм. Това са и моментите, в които изваждам вътрешния си Пикасо и рисувам за настроение. Много време е отнело на Пикасо да се научи как да рисува правилно, но парадоксът е, че талантът му е бил признат чак когато е започнал да се отучава от правилата и е оставил геният му спонтанно да се проявява върху платното. Творчеството до голяма степен е несъзнаван и автономен процес. И това важи не само за рисуването. Не мислиш ли? Понякога човек има нужда да остави всякакъв ред и правилата, да се отдаде на Dolce far niente, с което ме запозна Джулия Робъртс във филма "Яж, моли се и обичай" и да позволи на твореца в него да се прояви.
Или иначе казано, каквото и да решиш, драги ми творецо ...
"В един момент, трябва да се освободиш от всичко, което те мъчи, да седнеш спокойно и да дадеш възможност на радостта да дойде при теб." - Яж, моли се и обичай, Елизабет Гилбърт
И след това лирическо отклонение, нека те завърна към рецептата: "Пълнена тиква със сирена и ароматни билки", с което казвам добре дошъл вкъщи на Коледния дух. Интересно как този изпълнен с енергия и добро настроение Коледен дух дойде непланирано и в момент, в който бях доста изморена. Понякога радостта се ражда от нищото и то в най-неочаквания момент.
Отрязах капака на тиквата, започнах да я дълбая, за да почистя от семките и изведнъж някак от само себе си се образува сърце. А в мен бликна фонтан от радост, като малко дете, видяло безценното си съкровище. Реших да го дооформя и да добавя малко билки и зеленчуци за разкош. Не спестих и няколко кестена, които като катерица пазех в хладилника за един франджипан. Беритбата на култивираните кестени започва през октомври. От кога ги чаках!
Тази ароматна пълнена тиква със сирена може да се хапва като предястие или като основно ястие, тъй като е доста засищаща. За ползите от тиквата само ще загатна. Всички знаем, че тиквата е много полезна заради диуретичните си свойства, което е важно през зимния сезон, когато натоварваме организма с повече мазнини и въглехидрати. Тиквата, тази "звезда на сезона", има редица други качества като ниско съдържание на калории и високо съдържание на хранителни вещества, действа противовъзпалително, антираково, източник на протеини, полезна е за очите, сърцето и какво ли още не. Приготвя се лесно, а комбинацията от ароматната тиква, кестените, медът, меките сирена и билките действащ като балсам за всички сетива.
Време за приготвяне: 1,30 час.
Ето и продуктите за 4 порции:
1 малка тиква около 500 гр.
3-4 клонки чери доматчета
2-3 стръка пресен лук
1 глава чесън
300 гр. меки сирена, по избор - общо (пр. френско, козе, синьо и кашкавал)
3-4 с.л. зехтин
10-20 гр. краве масло (за разкош)
7-8 кестена (също за разкош)
2-3 лъжици пчелен мед
2-3 клонки зелен розмарин
Суха мащерка, риган, черен пипер и сол - на вкус
Начин на приготвяне:
Кестените - ако не са от консерва, сваряваме за 20-30 мин. в леко подсолена вода. С помощта на нож или уред за отваряне на кестени трябва да им цепнем твърдата люспа, за да могат да уврят добре.
Всички останали зеленчуци измиваме и цели поставяме в съда в който ще печем, заедно с предварително изчистената от семето тиква (без кестените). При желание слагаме във вътрешността й парче краве масло. Поръсваме с подправките, меда и зехтина. Ако тиквата ни изглежда суха, можем да добавим и няколко супени лъжици топла вода.
В предварително загрята фурна печем на 150С за около 60 мин.
Изваждаме съдът от фурната и пълним тиквата с нарязаните на ситни кубчета сирена. Добавяме в съда при зеленчуците и предварително сварените кестени.
Връщаме във фурната и печем още около 30 мин. на 150С до пълна готовност на тиквата и разтопяване на сирената. При нужда последните 10 мин. увеличаваме фурната на 180С за получаване на златист загар.
Изваждаме от фурната и сервираме с препечена багета или друг хрупкав хляб.
При нужда поръсваме допълнително с мед и сол и хапваме :) Ако остане, на следващият ден също е вкусна, но трябва да се стопли до разтопяване на сирената.
Музикален фон: It's beginning to look a lot like Christmas, Michael Bublé https://youtu.be/QJ5DOWPGxwg?si=X-iLb4k0H6w_SplK
Приятен апетит! 🧑🍳
댓글