Едва ли има човек, в чиите сънища поне веднъж да не се е появявала тъмната, грозна и обсебваща фигура на Черния ангел. Стои над леглото ти, седнал е на гърдите ти или върви по петите ти, заплашва те, че ще те погълне, ще те унищожи, ще те накара до гориш в Ада! Или просто се вижда гневно и съскащо да тича по покривите на къщите през злокобна гъста мъгла, гонен от местното население, което с чесън, кръст и тамян се опитва да го убие или прокуди в дън земи. И така бих могла да опиша още много подобни причудливив сценарии от сънища и фантазии, които подобно на приказките, имат какво да ни кажат за самите нас.
Невъзможно е да се направи речник за тълкуване на посланията, изпращани от сънищата, визиите или фантазиите. Символът е жив и ключът за интерпретацията му се държи от неговия притежател. Без личните послания на сънуващия, не бихме могли да разтълкуваме значението и насоките, които ни дава съня. Това, което обаче бих искала да направя е да хвърля лека светлина, която да онагледи смисъла на присъстващите в сънищата и фантазиите сатанински образи.
На първо място трябва да си дадем сметка защо го сънуваме като черен дявол, а не като светъл ангел? Чрез съня или фантазията, несъзнаваното пресъздава комплекса - гроздът от асоциации, въртящ се около един централен афект (силна емоция). Това е добро, а другото е зло. Ще кажеш: "Какво искаш да кажеш? Това за доброто и лошото не е ли субективно?" Точно така. Да сънуваме дявол, означава че съзнателната ни нагласа спрямо дадено поведение, чувства или мисли е за нещо забранено, дяволско, лошо и неприемливо. Ако си позволим да ги изразим, ще загубим обекта на любовта или собственото си самоуважение, защото в такава си форма сме неприемливи. Или с други думи дяволът може да отразява потиснати аспекти от собствената ни природа. Това което в една среда се води за позволено и поощрявано, в друга среда е напълно забранено. Различен е моралът в хипи комуните и в манастирите. Но природата, както знаем, не признава морал. Тя е неутрална. Всеки идва на този свят както природата го е предопределила, със своите импулси, емоции и темперамент. Но в резултат на възпитанието, обществото натиква човека в тясното черво на моралните норми, карайки го да се съобрази с това какви трябва да бъдат жените и какви мъжете, какво е праведен човек и какво е неправеден. Още от раждането ни, семейството, училището, църквата и изобщо цялото общество ни учат как да сме добри, как едно е добро, а друго е зло; едно е морално, а друго - не. И така отхвърляйки определени аспекти от психиката си, в дълбините на душата си натрупваме образа на така наречения Сатана. Той продължава да живее там и да ни измъчва, проявявайки се чрез сънищата и фантазиите, със склонност да ни обсебва, колкото повече се опитваме да го потиснем или пренебрегнем. Какво всъщност иска да ни каже символът на Сатана и дали от наш най-голям враг не може да се превърне в наш съюзник?
Безспорно, за да се развива цивилизацията и за да съществуваме като общество различно от първобитното, е нужно да имаме морални устои. Въпросът е доколко те са истински вътрешни принципи, а не просто "така трябва", наложено чрез принудата на външия морал? Човек е нужно да се върне обратно към природата си и към целостта си, за да преразгледа всичко, което е изхвърлил в чувала на Сатаната. И чак след като е съумял да се срещне с цялата си неприемлива тъмна страна, да види дали пък някаква част от тази тъмнина всъщност не е старателно потискана светлина. Колкото повече бягаме от дявола, толкова повече той ни преследва, за да му обърнем внимание. Образите от несъзнаваното имат склоността да обсебват, когато не желаем да им обърнем внимание. И обратното - започват да отслабват хватката, в момента, в който им обърнем внимание и влезем в диалог с тях. Започват да се трансформират и смаляват сатанинското си измерение. Защо това е така?
Дяволът или демонът в нашите сънища обикновено представлява частите от нашите собствени пориви и емоции, които сме потиснали или не чувстваме, че контролираме. Може дори да ни се стори, че тези потиснати емоции, нагони, копнежи и желания са толкова силни и контролиращи ни, че не желаем да ги приемем като собствени и ги проектираме във външна сила или човек, тласкащи ни към някакво зло. Във всеки от нас има потенциал и за творчество и за разрушение. Умът и въображението, създаващи образите, могат да станат деструктивни, когато потискаме и не изразяваме аспекти от себе си. Колкото повече блокираме изразяването, толкова по-силно става тяхното въздействие от позицията на несъзнаваното. Демоничното им влияние престава в момента в който им позволим "да текат плавно или да бушуват - като водата". Човек може да блокира изразяването на себе си поради различни причини. Една от основните задачи на психотерапията и анализата е именно да бъдат търсени тези причини. При всеки човек това е инвидидуално.
Едни от най-трудните за изразяване емоции са гневът, любовта и страха. В този смисъл, собственият ни ум може да се обърне срещу нас и да се превърне в наш враг, блокирайки изразяването на част от емоционалния ни живот. Гневът е съюзник на любовта. Да можем да кажем “не” на Другия, означава да уважаваме и зачитаме личните си граници, да слушаме чувства си, проявени в тялото. Когато спестяваме на Другия гледната си точка, му спестяваме неговото развитие и той остава в заблуда. Ако не можем да кажем “не” на Другия, да изразим гнева си, потискаме недоволство и то се превръща в трайно чувство на омраза, а по-късно и в болести като рак. Много хора потискат гнева като си мислят, че всъщност са спокойни и недокоснати от преживяването, а след това го изживяват вътрешно. Можеш ли да се ядосаш и разгневиш на някой, който не значи нищо за теб? Да изразим гнева по здравословен начин означава да можем по ясен и категоричен начин да кажем на Другия, че сме против действията му, а не против него като личност.
Само когато позволим да изразим гнева, можем да изразим и любовта. Защото, за да има любов, трябва да позволяваме да има “да” и “не”. По-добре да изпитваме вина, че сме казали “не”, отколкото - омраза от премълчаното недоволство.
Разбира се, има ситуации, в които изразяването на гнева и личната гледната точка е по-добре да бъдат спестени, както и ситуации, в които е по-интелигентно да се дистанцираме от проблема и човека, временно или завинаги. Често неразбирателствата между хората идват не от нехаресване, а от различията в светогледа. Взаимно уважение, опознаване и приемане на собствените граници и тези на Другия са необходими, за да се получи истинско свързване. За да има истинско свръзване, първо трябва да има разделяне, намиране и отграничаване на собствената идентичност.
Но нека се върна отново на темата за демоничните образи. Всичко, което можем да знаем за рая или ада, е в нас самите. В сънищата и фантазиите ни, чрез дяволските и сатанински фигури се драматизира силата и чувството, че нямаш контрол над ситуацията, заедно с идващия от това страх, произтичащ от усещането на контролиращата сила като чужда и външна. Ако премахнем образите и просто погледнем като наблюдатели над ситуацията, това, което ще видим, е огромен конфликт, пред който е изправен сънуващия. Конфликтът е облечен в образа на Дявола, защото сънуващият се страхува от онова, което се опитва да изрази. Това е мощен вътрешен конфликт - борба между съзнателният Аз (Иисус) и собствения неизразен потенциал на човека (Сатана). Такива чувства, подобно навлизане на чужди и разрушителни сили, се виждат от нашето несъзнавано като дявол, демон или дори вампир. Демоничният образ изсмуква жизнената сила и води до депресивни състояния, до тежки психични разстройства и дори до физически болести. Разпознаването им е много важно, за да сме в добро психично здраве. Има обаче и случаи, в които съзнателният Аз се идентифицира със сенчестия образ, а светлите положителни аспекти на Аза остава заровени в несъзнаваното. Това кара човек да се държи като отхвърлен и извергнат дявол. Причините за това могат да се коренят в травматичен опит в детството или на по-късен етап от живота, но при всички положения носещ негативно съзнателно усещане за себе си.
В обобщение, когато един демоничен образ бъде зачетен и "видян", първо губи част от обсебващата си сила, и второ ни дава шанс да разберем какъв е онзи неприемлив аспект от нашата същност, който старателно крием в тъмницата на несъзнаваното си. Символите на дявола и злото са просто част от нашата жизнена енергия, която можем да си върнем обратно и да станем отново при себе си.
Знаейки това, можем да видим как много реклами се опитват да извикат тези демони в действие: – Нека бъдем по-добри и смирени, не само по Коледа! - Бръчките карат ли ви да изглеждате стари? Имаме решение за вас!
- Имаш нужда да бъдеш № 1 и да обереш всички точки - купи си най-новият ни модел автомобил с мощен двигател.
– Липсва ви енергия, хъс, увереност? Вземете тази фантастична нова формула! – Вече не можеш да правиш любов както преди? Ние знаем как да вдигнеш самолета!
– Какво ще стане, ако умрете, оставяйки любимите си хора необгрижени? Вижте нашите застрахователни планове!
– Искате ли да привлечете принца на живота си? Елате в нашата клиника и ще ви трансформираме в Пепеляшка само за една седмица!
- Искате ли да промените напълно живота си? Тогава се запишете на този 3 дневен курс само за 3999 лева и ще промените изцяло съдбата си!
- Победете стареенето, забогатейте, правете фантастичен секс, оставете провала зад гърба си – знаете историята нататък ... Но това, до което рекламите достигат, са вярванията, страховете или чувствата, че остарявате, че имате два развода зад гърба си, че вече не правите или никога не сте правили фантастичен секс, че сте без партньор, без деца, без работа и изобщо, че сте провал. Те грабват въображението, което започва да работи и ни казва, че сме обречени, провалени, необичани и самотни.
Полезни въпроси при работа със символите:
Записване на съня: Запиши съня с колкото се може повече подробности, които си спомняш. Включително всички емоции и мислил, по време на съня. Не се притеснявай, че не помниш всичко. Докато записваш, определени детайли от съня ще започват да изплуват и да се възстановяват. Записването на съня с всичките му ужасяващи подробности ще засили чувствителността към драмата на съня, но от друга страна ще помогне след това да видиш емоциите отстрани по-обективно. Как изглежда този Дявол от съня или визията? На кого ми прилича? Какво прави? Как ме кара да се чувствам? Мога ли да се осмеля да срещна този дявол и да освободя потиснатата енергия като живи потоци на личен живот и любов?
Добавяне на разговор към съня: Казва ли ти нещо Дявола и можеш ли да влезеш в диалог с него? Какъв би бил диалога? Какви чувства предизвиква в теб? Промениха ли се чувствата и енергията ми след като поговорих с него?
Промяна на финала на съня: Промени съня така както би ти се искало. Имаш пълна свобода на творчество! Поеми контрола над сценария, защото именно чувтсвото за безсилие е онова, което поражда кошмарите. Препрограмирай съзнанието си, за да получиш финала, който желаете! Промяната на емоцията променя състоянието и това води до лечение.
Въпроси отвъд съня: Доколко съм свързан/а със собствените си естествени желания като любов, секс, храна, почивка, естетическа наслада и т.н.? Мога ли свободно да си позволя да изразя гнева си? Мога ли свободно да си позволя да изразя любовта си? Мога ли свободно да изразя страховете си? Мога ли да си позволя да заема мястото си, без страх че ще бъда отхвърлен/а? Мога ли да поставям граници на хора и неща, които смятам за натоварващи, изтощаващи или нараняващи?
С пожелание за творческо вдъхновение!
Comments