
Добра или лоша, съдбата е онова вътрешно положение, което, когато е неосъзнато, навън изглежда като съдба. Човек е способен да упражни свободен избор, да открие и освободи своята индивидуална душа от матрица на колективното, да я възроди и излекува, превръщайки се в творец на собствената си съдба.
Защото, както казва К.Г.Юнг:
"Аз не съм това, което ми се случва, а това, в което избера да се превърна",
доколкото е позволено от великите сили на Майката Природа. Истинската ни същност, нашият "Скрит Аз" започва да се пробужда и да изплува от дълбините на несъзнаваното, случвайки промяната, само когато изберем да се потопим в страха от тъмното, обръщайки се навътре към себе си - смирено, искрено, състрадателно, приемащо се, с вяра, надежда и любов. Безсмислено е човек да се бори срещу тъмнината, защото така привлича още повече тъмнина. Вместо да се борим срещу тъмнината, e по-добре да внасяме светлина, защото просветлението не се случва като си представяме кръгове от светлина, ако като правим мрака съзнателен. Подходът на дълбинната терапия изискват воля и търпение, тъй като следва процесите на развитие на собствената ни психика.
Пътуването към себе си не е никак лесна задача!
Колкото и да е дълъг и труден пътя обаче, старанието и постоянството на онзи, който работи върху себе си, рано или късно се възнаграждават. Най-сладкият резултат от "вътрешното пътуване на Героя" в психотерапията е, че човек става господар на два свята - на вътрешния си свят и на външния. Сигурно се чудите как?
Опознаването на собствената тъмнина е най-добрият начин за справяне с тъмнината в Другия.
Comments