top of page

За зеленчуците като символ на Целостта

Актуализирано: 26.01


Чудя се защо започвам първата си статия от секцията "Тайната градина" точно с образа на патладжана, но не мисля, че това има особено значение. А може и да има значение, което да бъде разкрито в последствие. Нека продължа.. Ако те интересуват ползите от патладжана, неговите питателни свойства и възможности да бъде използван в различни рецепти, можеш да разгледаш някои от моите рецепти с #патладжан. Но тук, в тази статия ще ти разкажа за нещо различно. Също както физическото тяло, душата има нужда да бъде нахранена - със светлина.



Чрез инкубирането на символа ще покажа как човек може да се свърже с личните и колективни съдържания от своята психика. Това ще разкрие и какво е архетиповото ядро, стоящо зад символа. Вероятно ще ме попиташ какво е архетип?


Архетипът е модел на обект, личност, начин на поведение. Архетипите населяват нашия „подземен живот“ и представляват несъзнавани емоционални съдържания, които наподобяват сюжетите от митове, легенди, предания, вълшебни приказки и други модели на колективната психика, съдържащи в себе си мъдростта на цялата човешка еволюция. Архетипът съдържа митологични мотиви и отразява архаични модели на колективната (обективна) несъзнавана природа вътре в нас, които се проявяват по предвидим начин.

Пример за инкубиране на символ: Развиването на символа става като наблюдаваме отстрани образа и задаваме въпроси, които изникват във връзка с него. Какво представлява за мен този символ и с какво го свързвам? На какво ми напомня? Къде съм го виждал/а? Какво усещане ми носи? Предлагам ти моите асоциации тук.

"Някои хора свързват патладжана с фалически символ и може би това е най-разпространеното схващане. Моите лични асоциации обаче включват и мъжкото и женското. Да, напомня на фалос, но едновременно с това е кръгъл, месест и с женски извивки; може да бъде използван като съд за пълнене (съдържащ), но може да бъде използван и във всякакви други форми и състояния (съдържащ се); като че ли една от най-характерните черти на патладжана обаче е дълбокия пурпурно лилав цвят, обединяващ противоположностите - балансирана комбинация от червено и синьо; другото много характерно за него е славата му на много издръжлив, пълен с полезни вещества и вкусен зеленчук, който може да те спаси в трудни моменти и да те представи като добър готвач."



Аналитично погледнато този зеленчук отразява архетипа на целостта в моята психика, на свързването на мъжкото и женското, на съдържащото и съдържимото и най-общо на противоположностите. Може би нямаше да го видя така ясно, ако не го бях описала детайлно тук. И за да обясня по нагледно какво представлява Модела за личност през призмата на юнгианската аналитична парадигма, ще представя следната схема.



Според Юнг човешката психика се състои от три основни части: Аз, лично неосъзнавано и колективно неосъзнаваното.

  • Азът или азовият комплекс, както още е наричан, е съзнателната нагласа на личността за самата нея и заобикалящия я свят. Това обаче не е цялата личност, а само съзнателните чувства, мисли, поведение, процеса на съзнателното формулиране на цели, желания, мотиви, елементите, които определят поведението ни, ежедневните ни избори и начините на постигането на целите ни. Тук са логическите обяснения, които даваме на нещата, нашите ясни мисли, убеждения, спомени, всичко което смятаме, че разбираме. Централният афект, около който човек изгражда своя Азов комплекс не винаги е положителен. И именно това е една от основните задачи на психотерапията - изграждането на здраво, реалистично и позитивно ядро /усещане/ на човек за самия него чрез преработване съдържанията на Несъзнавано.

  • Персоната (от лат. маска) – това е "Аз образът", предпазваща Аза от заобикалящия враждебен свят или начинът по който се представяме пред другите хора. В оптималният случай Персоната отразява истинската същност на личността и тогава тя не противоречи на останалата й част. Друг път, персоната коренно се различава от истинската същност на човек и нейното обслужване отнема много от енергията на човека за защита срещу външния свят и от това да види истинската си същност. Това са всички социални роли, които играем и които понякога включват концепцията за Идеалния Аз образ. Не винаги е така обаче. По някога, при травматично преживяване, човек прави "регресно възстановяване на персоната". Регресното възстановяване на персоната се описва като незадоволителен опит на пациента да се измъкне от колективната психика. Контактът с несъзнаваната психика, с колективната психика води до колапс на съзнателната личност, което се приема като травматично преживяване за личността. При всички случаи, каквато и да е версията на персоната, тя включва желания от нас самите образ.

  • Архетипа на Анимата/ Анимуса - Според теорията на Юнг, всеки човек съдържа в себе си мъжки и женски полюс (в смисъл на андрогинност). Това са части, които взаимно се допълват и спомагат за създаването на едно цяло. Задача на всеки човек е да развие и интегрира образа на противоположния пол в собствената си душа, което ще го доведе до развитие на пълния му потенциал. Аниманта е женският аспект на колективното неосъзнавано на мъжете - чувства, свързаност, интуиция, емпатичност, а Анимусът е мъжкият аспект в неосъзнаваното на жените - нейният дух, мъжкото начало, логосът, способността за фокусирано внимание, индивидуалността на жената и начина по който се заявява в света. Ще ги наричам за по-мило още Вътрешен мъж и Вътрешна жена. Първите хора в нашия живот, които оцветяват полюса на този архетип са нашите майка и баща. Съответно можем да предположим, че ако човек е имал негативен опит с родителя от противоположния пол, ще изгради негативен майчин или бащин комплекс и оттам - негативна Анима или Анимус. Бивайки несъзнавани, съдържанията на тези архетипи имат мощна проекция в обектите от противоположния пол. Целта на терапията е снемане на проекциите от външния обект, тяхното интегриране и преработване. Вътрешния мъж и вътрешната жена са психопомпи т.е. вътрешни водачи, които направляват личността по нейния път към оцелостяване и благополучие. Много може да се каже за Образа на душата, както още наричат Анимата и Анимуса. На темата за #АнимусаиАнимата ще отделя специално място в друга статия.

  • Архетип на Сянката - това е неАз-ът или всички качества и недостатъци, с които Азът не се идентифицира, не съзнава или не иска да приеме, но личността притежава. Сянката по принцип е аморална. Азът е този, който разделя нещата на добро и зло и така създава двойка противоположности - едната отиваща като черти на Аза, а другата - като отхвърлени от съзнанието черти, които поради културни ценности или друга причина биват несъзнавано или съзнавано отхвърляни. Най-общото схващане е, че сянката съдържа нашата тъмна страна, злото, на което сме способни, първичното, инстинкта. Архетипът на сянката включва онази тъмна, неприемлива неосъзнавана част от човека, но в нея е заложен и онзи първичен инстинкт за самосъхранение. Често човек натиква в сянката си изключително полезни качества. Сянката е сянка, защото я крием както от околните, така и от себе си. Сянката се формира и от всичко онова, от което сме се отказали в хода на нашето развитие - личностно и професионално. Каквато и да е причината за формирането на сянката, идва момент, в който тя ни призовава да я преразгледаме и интегрираме, тъй като сянката е нещо, което не искаме да бъдем, но без което не можем да оцелеем.

  • Сянката се разпознава по това, че лесно бива проектирана в обекти от същия пол като неприятни и дразнещи черти, които не разпознаваме в самите себе си. "Колкото по-бързо бягаме от Сянката, толкова по-бързо тя започва да тича след нас". Не рядко можем да попаднем на ситуации, в които някой ни дразни с поведението си, но някак го привличаме като с магнит и той продължава да е част от външния ни или вътрешен свят. Във фантазия свят символите, които Сянката „използва” са змията (като тази от Райската градина), дракона, чудовището, демона. Интегрирането на сянката, също както при Анимата и Анимуса, става чрез оттегляне на проекциите, тяхното приемане, трансформиране и интегриране в личната психика. Сянката започва от личното неосъзнаваното, но корените й се разполагат дълбоко в колективното неосъзнавано. Помъдряването, хармонизирането, процеса на индивидуализация започва с трудния път на осъзнаване, опознаване и овладяване на тези скрити и нежелани от нас страни. Според Юнг осъзнаването на тази тъмна страна е мъчителен и дълъг процес. Основният проблем с приемането на сянката е усещането за непълноценност. Емоционалната природа на сянката е друга пречка в процеса на нейното осъзнаването И не на последно място, трудността при приемането и интегрирането на сянката е нейната автономност, което я прави още по-обсебваща. Когато човек започне да обръща внимание на сянката си и да общува с нея, тя отслабва своята хватка и започва да се трансформира. На темата за #Сянката ще отделя специално място.

  • Архетип на Бащата - мъжкото начало в психиката, водач, авторитетна фигура, която води напред към реализация на личността, помага за вземане на решения и действеност; обикновено е носител на чисто мъжки качества. Всеки човек има архетипове очаквания към реалния баща или бащина фигура. Когато тези очаквания не бъдат посрещнати, човек бива разочарован и съкрушен, но може да се обърне към архетипния си баща, който да се превърне в негов вътрешен авторитет.

  • Архетип на Майката - женското начало в психиката, начинът по който се грижим за себе си като една добра майка към детето си; този архетип е носител на чисто женски качества като пасивност, нежност, състрадателност, отклик на нашите нужди, безусловна любов. Всички човек има архетипове очаквания към реалната майка или майчина фигура. Когато тези очаквания не бъдат посрещнати, човек бива разочарован и съкрушен, може да се обърне към архетипната си майка, която да се превърне в негов вътрешен лечител.

  • Архетип на Цялостната личност - наричан още "Себе" (Self) е централен архетип в психиката, който регулира организацията на цялата психична дейност. Той представлява едновременно център на личността и самата цялостна личност.

Според юнгианската аналитична парадигма, Цялостната личност е най-важният от всички архетипи. Това е организиращ принцип, който задава моделите, начините за протичане на процесите на създаване и хармонизиране целостта.

Подобно на анимата и анимуса този архетип се проявява главно чрез проекции. Най-силната и често срещана негова проекция е в представата за Бог (или различни богове) или Божествената природа, а основния принцип, чрез който се материализира този архетип е мандалата или всякакви форми, напомнящи на кръглота и цялост.


Цялостната личност е онзи вътрешен център за балансиране, който придава хармония, единство и цялостност на личността. Тази „цялостност” се среща у почти всички култури и народи – гърците го наричан Daimon – божество или проява на божествена сила, римляните Genius – гений, добър дух, присъщ на всеки човек, египтяните – Ба – душа – има примери за всеки един език. Символите на цялостната личност се проявяват в рисунките, фантазните възприятия, танците, изкуството, дейности които са спонтанни, неосъзнавано стремящи се към балансиране и хармонизиране на личността.


Архетипът на Цялостната личност заема централно значение за психичната цялост на личността. Загубата на усещането за цялост може да доведе до чувство на обърканост, несигурност, неувереност. Символите, свидетелстващи за проявата архетипа на цялостната личност в творчеството често се свързва с противопоставяне на двойките противоположности като: светлина – мрак; горе – долу; ляво – дясно; форми напомнящи противостоене на две сили или в сблъсък с нещо трето – квадрати, кръгове, въртене, сфери; форми представящи някакъв центриран процес като радиално разположени линии.


Подобно на процесите на интегриране на другите архетипи, процесът на асимилиране на съдържания от несъзнаваното е безкраен. Колкото повече съдържание на неосъзнаваното се асимилира от Аза, толкова повече той се доближава до Цялостната личност, макар че никога не може да я достигне. Истинска цялост се достига чак при смъртта. Поради тази причина хората трябва да са насяно, че архетипа на неосъзнаваното продължава да влияе и е добре, това влияние да се осъзнава, да се отнасяме към него с критичност, но и с интерес и респект.


Двойствената природа на архетипа на Целостта и по-точно неговата тъмна страна крие може би най-много опасности от всички останали архетипи. В някои случаи може да се прояви мания за величие, обсебване от всевишен дух. Индивид, обладан от тъмната страна на цялостната личност се преживява като окрилен от Всевишна сила, който е над всички и всичко. Не рядко такъв човек губи контакт с околния свят, психиката му се вкаменява, държи се като велик лидер. Допускам, че всички се сещаме за подобни хора от света на политиката, бизнеса и изкуството, но не само. Срещат се и сред обикновените хора. Лекарството според Юнг е в моралните усилия за интегриране съдържанията на Себето.


Според К.Г. Юнг, човек успял да интегрира сенчестите съдържания на Цялостната личност (Себето), успява да достигне известна степен на смиреност, необходима за поддържането на вътрешна и външна хармония.

От своя страна, съзнанието или т.н. Азов комплекс е здравословно да се стреми да конфронтира несъзнаваното, очертава границата здрави граници. Ако Азът си внуши, че е достигнал върха на развитието си, ще изпадне в инфлация на Личността и опасност от психоза. Навън това може да изглежда като липса на съдържание, но и като поведение на надутост и кухо самочувствие, а в не редки случаи и възникване на патологично разстройство на личността. Азът може отстъпи място на неосъзнаваното и да предаде вече завоюваните територии. Това не бива да се случва. Една от основните задачи на психотерапията е Азът да заеме позиция по отношение на съдържанията идващи от Несъзнаваното. Свързването с несъзнаваното винаги става чрез конфликт между съзнавано и несъзнавано, а оттам и трансцедентиране на Целостта. Ако Азът започне да се подчинява на Архетипа на Целостта, това винаги е знак за психотични продроми. Като краен вариант Азът може да бъде асимилиран от архетипа на Целостта. Според Юнг това би било психична катастрофа, защото се налага да се бори срещу нещо архаично, вечно и вездесъщо, срещу състояние на будно сънуване, което разрушава реалната връзка с материята, следователно и със света.


Символиката на цялостната личност е многостранна. Най-ясен символ е мандалата (от санскритски кръг). Кръгът всъщност е магически символ, които се използва в много култури. В християнството символи са кръстът, розата, ореолът над главите на светците. Освен чрез мандалата, архетипът на цялостната личност се проявява и в други форми от обикновен зеленчук с овална форма до диамант с неговата съвършена подреденост като символ на хармония и цялост. При жените може да се яви в образа на висша женска фигура – жрица, майка на земята, магьосница, богиня, а при мъжете – като мъдрец, дух на природа, магьосник. В други случаи символът на архетипа на Себето може да бъде и някакво помагащо животно.


Влиянието на архетипите върху даден човек е строго индивидуално и зависи от редица фактори, изграждащи структурата на неговия характер. При човек с по-неразвито съзнание архетипът на Цялостната личност се проявява главно чрез проекции. Образите тук са по-близки до базовите потребности. Хората с неразвита духовност виждат и обясняват света главно през задоволяване на физическите потребности, интересуват се предимно от конкретни неща и състояния. Обратно – при хора с високоразвита духовност влиянието на архетипа е духовно, а духът се стреми към потискане и подчиняване инстинктогенната човешка природа. Нито едната крайност не е желана и е добре да се търси златната среда.


Архетипите е като матрица, която ще се запълни по определен модел, но не може да се каже точно как и точно с какво, и до голяма степен зависи от психичната структура на индивидуалната личност. Никой не знае какви ще са архетипните образи, който ще се появят. Архетипът или матрицата се захваща за комплекс от личното несъзнавано, който помага на архетипа да се прояви. Не може да сме сигурни как точно ще се прояви архетипа. Има предварително зададена матрица, но точното изпълване със съдържанието е строго индивидуално.

Както казва Морфей на Нио в една от началните сцени от филма „Марицата“, 1999г: „Никой не може да ти каже как изглежда Матрицата. Трябва сам да я видиш.“

През метафората, като че ли Морфей казва, че архетипът не може да бъде обяснен достатъчно добре. Човек трябва сам да го види през свързване със символите, населяващи нашия фантазен свят. А символите и символното мислене е езикът на несъзнаваното.


Развитието на архетипа до голяма степен зависи от комплекси, съществуващи в личното несъзнавано. Комплекс наричаме всеки централен афект във психиката, около който се върти верига от асоциации, положителни и отрицателни. Примерно "майчин комплекс" е нашето субективно усещане за това що е майка, който е роден най-вече от личните ни преживявания с нашата майка, както и други от други родителски образи в живота ни след това; или пък "бащин комплекс" е нашето субективно усещане за това що е баща, който е роден най-вече от личните ни преживявания с нашия баща, както и други родителски образи в живота ни след това; освен личните преживявания, в центъра на комплекса стои архетипово ядро, съдържащо архитеповите очаквания и идеи за образа.


Архетипите е като матрица, която ще се запълни по определен модел, но не може да се каже точно как и точно с какво, и до голяма степен зависи от психичната структура на индивидуалната личност. Никой не знае какви ще са архетипните образи, който ще се появят. Архетипът или матрицата се захваща за комплекс от личното несъзнавано, който помага на архетипа да се прояви. Не може да сме сигурни как точно ще се прояви архетипа. Има предварително зададена матрица, но точното изпълване със съдържанието е строго индивидуално.

Както казва Морфей на Нио в една от началните сцени от филма „Марицата“, 1999г: „Никой не може да ти каже как изглежда Матрицата. Трябва сам да я видиш.“

През метафората, като че ли Морфей казва, че архетипът не може да бъде обяснен достатъчно добре. Човек трябва сам да го види през свързване със символите, населяващи нашия фантазен свят. А символите и символното мислене е езикът на несъзнаваното.


Архетипните образи и мотиви са много на брой и най-разнообразни според културата, в която се пораждат, но някои от тях са се утвърдили като универсални. Най-популярните архетипни образи са:

  • Детето - чистота, невинност, неопетненост, но и неговата негативна противоположност – наивност, незрялост, подчинена позиция

  • Учителя – мъдрост, авторитет, добър пример, носител на смисъл, но и неговата противоположност – контролиращ, санкциониращ, кастрещ

  • Героят – смелост, победа над злото, извор на алтруизъм и благородство, но и неговата противоположност – желание за власт, контрол, желание за доминиране, контрол и власт

  • Хитреца – добрата интуиция, инстинктите за оцеляване, природна интелигентност и умения за адаптация, но и неговата противоположност – тарикатщина, желание да прецакаш другия в името на собственото оцеляване, скрита враждабност, лицемерие

  • Дявола – всичко което изкушава и съблазнява, които ни прави жертва, предава и води към ада, но едновременно с това и всичко което е потискано и в крайна сметка неговата проява е път към оцелостяването и здравословния благополучен живот

  • Чудовището – хтоничните сили на несъзнаваното, страх от собствените деструктивни сили или тези в другите, страх от непознатото в нас или в другите

  • Великата майка или Земята Майка – всераждащата земя, представата за вечно раждаща утроба; представата за лоно, завръщането, което се свързва с идеята за прераждането, с представата за вечност, поради способността ѝ да се обновява. Земята се приравнява с образа на Жената.

  • Световното дърво / Дъбът - световното дърво е свързано със символиката на пространството. Ключовите му опозиции са център-периферия. Има 3 нива и 2 мотива. Мотивите, заради които дървото бива сакрализирано са, че расте нагоре и регенерира.

1. Хтонично – корените – мъртвите, сенките, змей, с отрицателен знак.

2. Земно – земният свят е двойствен, с два знака – отрицателен и положителен.

3. Уранично – короната – боговете, сакрално пространство, вечност, дух, чистота, светлина, съвършенство, птица, положителен знак.

  • Мотивът за Прераждането – желание за смърт на старите и неработещите програми в психиката и обновяване чрез цикъла „живот-смърт-живот“, който виждаме навсякъде природа

  • Мотивът на Жертвоприношението – сътворението може да стане само от живо пренесено в жертва същество. В това вярване всъщност е въплътена идеята, че животът може да възникне само от друга форма на живот.

  • Мотивът за Изгубения рай – свързан е с темата за прогонването на човека от рая и най-вече за усещането за екзистенциална самота и безпомощност. Раят придобива пространствени и времеви характеристики, които се свързват с усещането за хармония, с уюта на бащиния дом и детството. Архетипът е свързан с чувство за блаженство, духовна чистота, невинност, безсмъртие, цялостност, непосредственост, с екзистенциална свобода.

  • Мотивът за Вечното завръщане – асоциира се с повторение на определени повтарящи се образи. Чрез тези образи човек унищожава битовото време и се проектира в мистичното.

  • Мотивът за Инициацията – представата за страданието с идеята за съзряване. Свърза се с откъсването от дома, преминаването в нова обществена група, придобиване на нов тип знания, придобиване на нова идентичност. Инициацията е свързана с идеята за символичната смърт и новото раждане, с гората, степта, джунглата, с всякакъв вид враждебни пространства.

  • Мотивът за Магически полет – Духът напуска своето тяло и обитава трите свята (свързани с космическото дърво). Бягство от света във вертикална посока, падане, полет, излитане, разбиране на тайни неща или метафизични истини. Свързва се с промяна на екзистенциалното ниво, с идеята за освобождение, със стремежа към съвършенство, сакралност.

  • Мотивът за Автохтония – мистичното усещане, че сме произлезли от пръстта, че сме заредени със сила, която идва от земята. Свързан е и с мотива за стълбата към небето, идеализираният символ за прехода от земното към мистичното, трансформацията от един начин на съществуване към друг. Символа се свързва с преобразяване, поемане на посока към съвършенство, смяна на културното и екзистенциалното ниво.


Защо е нужно архетипния свят на колективното несъзнавано да бъде свързан със съзнателния живот на индивида? Когато е прекъсната връзката с емоционалния живот и с подхранващите извори на несъзнаваното, човек се чувства като парче суха земя, живеещ предимно в рационалното, лишен от способност за спонтанно творчество и възможност за благополучие.


Тук отново ще цитирам Морфей от филма "Матрицата", 1999г., който въвежда Нио във вътрешния му свят с думите: "Добре дошъл в пустинята на реалността"

Задачата на на психотерапията наподобява работата в зеленчукова, овощна или цветна градина или каквото и да е друго пространство, нуждаещо се от култивиране. За да разцъфти онова, що е цъфтяло някога, човек трябва да възстанови връзката си с несъзнаваното и да помогне на животворните извори да потекат отново. В някои градини се изисква много работа, процесът на възстановяване е труден, при други - не чак толкова. До голяма степен това зависи от състоянието на т.н. ос "Аз-Себе", но това също е предмет на отделна тема.


Ако искате да опознаете вътрешния си свят и да активирате архетипите на промяната, досущ като във филма Матрицата, можете да се свържете с мен по начините посочени в секцията За контакт.


Промяната е възможна когато имаме вяра.


Спокойни дни!

69 преглеждания0 коментара

Подобни публикации

Виж всички

Comments


bottom of page