Трудно е да се определи дали доматения сос с патладжани е нашенско или турско ястие. Бих казала, че всички народи на Балканите сме толкова омесени на ниво бит, че едва ли би могъл да разграничиш в коя страна се намираш, ако съдиш по храната. Или хайде да не съм така крайна, бих казала, че имаме много общи ястия. Вероятно ще трябва да отделя време и да проуча кои ястия са местни български.
Близкоизточната кухня е проста, много вкусна и неслучайно толкова разпространена у нас, предвид че съжителството ни с тюркските племена датира от 5-6 век.. Според Уикипедия, първите тюрки са обитавали Средна Азия. Някои учени разглеждат хуните като едно от най-ранните тюркско-монголски племена. Основната миграция на тюркски народи е станала между 1 и 10 век, когато те се разпръскват в по-голямата част от Средна Азия и Европа. Но нека се върна на темата за тази вкусна типично балканска гозба, която присъства в може би почти всички български семейства, включително моето. Според книгата "Истанбул яде" на Антония Петрова, доматеният сос с патладжан (в нейната книга е "патладжан с доматен сос") е традиционно ястие за турската кухня, което се приготвя от векове. Той е символ на богатия вкус и простотата на турската кухня. Сервира се както като основно ястие, така и като гарнитура.
В тази рецепта съм комбинирала опита на Антония Петрова от въпросната книга "Истанбул яде", на Иван Звездев, и не на последно място - на моята мила майка Мая Петкова, която не спира да готви невероятно вкусни ястия и до ден днешен, както и моя личен опит. И ето какво се получи:
Продуктите за 4 порции:
Пресни домати тип "консерва" / "рома" или домати от консерва - 800 гр.
2 патладжана, средно големи
8 чушки, средно големи (зелени и червени)
3-4 скилидки чесън (лук не слагам)
мазнина за пържене - олио или зехтин
брашно
черен пипер
сол
магданоз
Начин на приготвяне:
Патладжаните: Измиваме патладжаните и ги подсушаваме; нарязваме ги на кръгчета с дебелина 0,5 см., поръсваме ги с малко сол и ги оставяме за 30 мин., за да се отцеди горчивия сок. След това изплакваме леко и подсушаваме. В купа слагаме 1-2 с.л. брашно за панировката. Наливаме малко вода, за да се получи рядка каша. Потапяме патладжаните в панировката, запържваме в сгорещена мазнина и от двете страни. Ако пържим във фритюрник, температурата на олиото трябва да е 180 градуса. Лично аз използвам обикновен тиган, в който трябва да има поне един пръст олио или друга мазнина за готвене, за да не загорят патладжаните. Другата тънкост при пърженето в тиган е, че патладжаните отделят много вода и трябва да внимаваш да не се изгориш при отваряне на капака. Изпържените патладжани се оставят върху чиния или поднос, покрит с кухненска хартия, за да попие излишната мазнина.
Чушките: Измиваме чушките и ги подсушаваме добре; лично аз ги пека в чушкопек, защото няма нищо по-хубаво от леко пушения аромат на чушки, чийто единствен аналог е печене върху ламарина на огън. Но в домашни условия, ако живееш и ти като мен в града нямаш много алтернативи - или си купуваш чушкопек (вече се продава навсякъде, вкл. Лидл и не струва никак скъпо) или печеш чушките във фурната. Ако избереш първия случай - чушкопека, е лесно - слагаш вътре чушките (предварително измити и подсушени) , следиш да не изгорят, вадиш, оставяш в съд с похлупак, за да се задушат добре и да могат да се обелят лесно след това. Ако избереш втория случай - фурната, загряваш фурната до 200 градуса. Покриваш тава с хартия за печене, която леко се намазнява с олио/зехтин. Чушките се нареждат една от друга на малко разстояние и се слагат във фурната за 20 минути. След тези 20 минути изваждаш чушките и с помощта на дръжките ги обръщате и печете още 20 минути. После се повтаря процедурата с беленето. Най-добре чушките се белят, ако са престояли задушени в съда поне 1 час.
Доматения сос: В сгорещена мазнина поставяме нарязаните на ситно стерилизирани домати. Това е оригиналният вариант. Но когато става дума за разгара на лятото, когато доматите са зрели, сочни и сладки - не бих си простила да използвам домати от консерва. Не отнема кой знае колко време - режеш на ситно доматите и след това ги пасираш в блендера или пасатора. Едно време, когато нямаше подобни глезотии, доматите се рендосваха на ръка. Беше ужасна хамалогия, но въпреки това го правехме в името на вкусната гозба, която изпълваше с приятни аромати цялата къща. Доматения сос се слагат в дълбока тенджера на среден към слаб огън. След като сместа заври, добавяме и наситнения чесън. Добавяме сол и захар. Оставяме соса да поври около 50-60 мин, или докато видим, че сосът се е сгъстил достатъчно и няма никаква вода. В случай, че е останала някаква вода в соса, можем да добавим рядка каша от няколко лъжичи вода с 1-2 с.л. брашно. Готвим още 10-15 мин., като разбъркваме честичко и отстраняваме от котлона. Добавяме няколко стръка магданоз, нарязан на ситно.
Сосът се поднася с няколко филийки патладжан или няколко чушки. Сервира се както като основно ястие, така и като гарнитура.
Могат да издържат в хладилника 1-2 дни в добре закрити съдове - отделно патладжана, отделно чушките и отделно доматения съд.
Музикален поздрав https://open.spotify.com/track/1CR8cgT5twMdWRUz0AzDYk?si=9c71cf44c503492b Приятен апетит!
Comments